Добър вечер!
Аз се казвам сянка.
Добър вечер!
Може ли да седна?

Не? Добре, ще постоя.
Май ми свърши времето.
Нали така се казва?

Сянката, нали я знаеш,
няма си сърце, душа.
Сянката не може и да вижда,
просто си е сянка, ей така.

Но преди да стана сянка
имах и сърце, душа
даже виждах и се взирах.

Сега какво ли?
Ами нищо, ще си бъда сянка.
И ще се разтварям всяка вечер.
Без да търся място да поседна.

Радвам ти се!:)

Опитай през деня...да почувстваш сърцето и душата си...
Поздрави! Заинтригува ме с това стихотворение!:) Много ми хареса:)

Imam ot kogo da se u4a! :-))

Radvam se, 4e ti e haresalo!